„Най-трудното Монте в кариерата ми“: защо Тиери Ньовил остана далеч от битката

Рали „Монте Карло“ винаги е било изпитание за нерви, усет и адаптивност. Но за Тиери Ньовил тазгодишното откриване на сезона се превърна в едно от най-тежките състезания, които белгиецът е преживявал. Два пъти победител в Монте (2020 и 2024), този път пилотът на Hyundai напусна Монако едва пети, на повече от десет минути зад победителя Оливър Солберг и ясно съзнание, че проблемът не е бил само в условията.

Още преди старта Ньовил откровено призна, че не се чувства комфортно зад волана на обновения Hyundai i20 N Rally1. Това не беше обичайното „психологическо подгряване“ преди труден уикенд, а сигнал за продължаващ по-дълбок проблем – липса на увереност и контрол в моментите, когато трябва да атакуваш на ръба.

Самото рали само потвърди тези думи. В условия, които комбинираха сух асфалт, кал, лед, киша и изцяло заледени участъци, най-екстремните от над десетилетие,Ньовил така и не успя да намери ритъм. Не защото нямаше скорост, а защото нямаше доверие да я използва.

Резултатът от тази несигурност бе поредица от инциденти, които постепенно извадиха Ньовил от битката за подиума. Излизане от пътя и попадане в канавка в деветата отсечка му струва три минути. Завъртане в кошмарните снежно-ледени условия на етап 12 добавиха още загуби, а спукана гума в етап 15 отне нови две минути и половина.

Всичко това дойде след технически проблеми още в шейкдауна където повреда в полуоската и окачването което според представители на корейския тим допълнително са ограничили възможността за търсене на оптимални настройки.

Най-показателни обаче бяха думите на самия Ньовил след финала. Белгиецът определи ралито като „най-трудното Монте“, което е карал, не толкова заради условията, а заради липсата на усещане.

Когато пилот от неговия калибър признава, че основната цел е била „да не загуби колело“, това говори достатъчно ясно. Без увереност в поведението на автомобила и без синхрон с новите гуми на Hankook, атаката в такива условия просто не е била опция.

Слабостите на Hyundai на асфалт, особено при променливо сцепление, не са новина. Те се проявиха още през миналия сезон и бяха ясно идентифицирани от отбора. Затова през зимата инженерите работиха по подобрения в предната част на автомобила, с цел да разширят работния прозорец и да направят колата по-предсказуема.

По думите на Ньовил напредък има, но той все още не е достатъчен, особено когато условията изискват абсолютна прецизност и доверие в автомобила.

Контрастът с Toyota беше очевиден. Докато Hyundai се бореше със стабилността при рязко променящото се сцепление, автомобилите на японския производител изглеждаха спокойни и предвидими дори при агресивни линии и изсичане на завоите.

Именно това подчерта и Адриен Фурмо, който се представи най-добре от лагерa на Hyundai с четвърто място и две етапни победи. Французинът отбеляза, че при чист асфалт и равни отсечки колата работи добре, но при неравности и смесено сцепление на асфалта поведението ѝ става нервно и склонно към внезапно презавиване нещо, което Toyota успява да избегне.

Спортният директор на Hyundai Андрю Уитли не скри, че трудностите на Ньовил са притеснителни, но подчерта, че те са силно специфични за Монте Карло. Анализът на междинните времена показва, че в по-консистентни условия разликата с лидерите е значително по-малка.

Отборът вярва, че на състезания като Швеция и на макадам Hyundai ще се върне в по-познатата си силна зона. Самият Ньовил също гледа с оптимизъм към следващите ралита. Белгиецът признава, че се чувства далеч по-уверен на сняг и макадам и напомня, че миналата година Hyundai показа добра скорост именно в Швеция и Финландия.

Предстоящите тестове ще бъдат ключови – не само за чиста скорост, а за възстановяване на онова най-важно усещане, без което дори световен шампион остава без оръжие.