Легендарни WRC рали автомобили: Audi Sport Quattro

Рали сцената през 80-те е била осеяна с бързи, опасни и изключително вълнуващи автомобили. Най-впечатляващият от бях обаче е всемогъщото Ауди Quattro. Немският автомобил изиграва много важна и ключова роля в катарзиса на световния рали шампионат, поставяйки основните на днешния рали спорт по света. Но, защо един автомобил е повлиял толкова много нашият любим спорт? Отговорът ще намерите в следващите редове.

Преди да стигнем до разяснението може би е най-добре да погледнем ситуацията в рали спорта преди ерата на Quattro. Преди 1980г. рали автомобилите са били ограничени със задвижване само на две колела. Производители като Ланча, Форд и Фиат доминират рали сцената с техните задно задвижвани автомобили. В този период от Ауди са имали минимален интерес към рали спорта, докато обаче от ФИСА (Днешна ФИА) променят правилникът и разрешават използването на автомобили със задвижване на четирите колела да взимат участия в световния рали шампионат.

От Ауди решават да разработят задвижван с четирите колела автомобил, който е базиран и споделя множество елементи с техният модел 80 (B2). Първоначалната идея идва от инженерът по шаситата Йорг Бенсингер, който предлага да създадат 4х4 задвижван автомобил базиран на Ауди 80 през 1977г. Само три години по-късно първият шосеен автомобил Куатро излиза на европейският пазар.

Творението на Бенсингер разполага с 2.1 литров, турбиниран, 5 цилинтров с 10 клапана мотор с мощност от 197 к.с. На по-късен етап обаче от Инголщат слагат 2.2 литров двигател достигащ пикът на въртящият момент при по-ниски обороти. През 1989г. Quattro е снабден отново с нов 20 клапанов мотор разполагащ с 217 к.с.

Ауди Quattro Rally

Инголщатци пускат своята оригинална първоначална рали концепция на Куатро в същата година в която е представена и шосейната версия. Състезателният дебют идва на рали „Янер“ през 1980г. Доста близо базираната до цивилният автомобил бегачка е разполагала с 300 к.с.

1981г. бива още по-успешна за рали автомобилът от новото поколение, благодарение на победата на Хану Микола, който печели 31-вото издание на рали „Швеция“, както и спечелването на титлата на Ауди в световния рали шампионат при производителите.

 Аферата на Quattro с група „B“ стартира през 1983г. с излизането на следващата еволюция на автомобила носеща името Quattro А1. Със своята мощност между 320 и 340 к.с. А1 е доста голяма крачка напред спрямо своя предшественик от група 4.

Немците взимат участие в първите четири кръга от световния рали шампионат с подобреният автомобил отговарящ на група „B“ изискванията. Микола триумфира отново в Швеция, но и в Португалия. В Монте Карло завършва на четвърто място, докато на рали „Сафари“ постига второ място с Quattro А1. През този сезон Ланча, с 037 Rally, бива предвеждана от Чезаре Фиори и армадата съставена от Валтер Рьол, Марку Ален, Жан-Клод Надрует и Атилио Бегета, чиято цел бива да „смажат“ екипът на Ауди.

Още в същият сезон на рали „Корсика“ немците започват да се състезват със следващата си еволюция носеща името Quattro А2 разполагаща с 350-370 к.с.

Хану Микола триумфира в Аржентина и рали „1000 Езера“ (тогавашното рали „Финландия“). Двете втори места на Микола в рали “RAC“ и рали „Кот д‘Ивоар“ му донасят и световната титла през 1983г. Въпреки тези успехи от Ауди не успяват да вземат титлата, която бива спечелена от Ланча.

Създаването на Sport Quattro

От Инголщат осъзнават през сезонът на 83-та, че мощността на техният автомобил и сцеплението му няма да са достатъчни за да доминират в световния рали шапионат. В средата на 1984г. пристига в шампионата далеч по-подготвеното Пежо 205 Т16, което също разполага със задвижване на четирите колела. Освен това Т16 е с далеч по-малко купе от това на Quattro, което е дълго, тежко и разполага с доста сериозно недозавиване.

Основният проблем на Quattro обаче се крие в основите на дизайна на концепцията. Пет цилиндровият двигател бива разположен надлъжно, което прилага голяма тежест на предната ос. При Пежо този проблем липсва, понеже техният двигател е централно разположен, което прави колата доста по-балансирана и податлива. Немските инженери са били готови да работят в тази посока, като дори са обмисляли смяна на купето, но от борда на Ауди не са разрешили такава разработка поради желанието си автомобилът им да изглежда възможно най-близо до уличната му версия.

Така започва работата по Sport Quattro  S1, чиито дебют е също през 1984г. Инженерите правят чудеса с новия автомобил, който разоплага и с инновативната технологията PDK на Порше за скоростната кутия. Най-интересната част обаче, е че решават да намалят разстоянието между предната и задна ос, което принципно влошава разпределението на теглото увеличавайки натиска върху предницата драстично. Въпреки този проблем, скъсяването на купето прави колата по нестабилна и за изненада увеличава скоростта и в завой. Така при правилно пилотиране се оказва, че проблемът с недозавиването може да бъде избегнат.

Sport Quattro S1 разполага с 2.1 литро, 20 клапанов, пет цилиндров, изцяло алуминиев двигател с мощност от 444 к.с. Купето бива изработено от карбон-кевлар с по-големи и широки калници от предшественикът си, за да може да побере новите по-широки гуми.

В сезонът на 1984г. от Ауди участват и с двата си автомобила едновременно, което им донася и титлата при производителите, заедно с титлата при пилотите за Стиг Бломквист.

1985г. се оказва най-интересна за Ауди Quattro. Мишел Мутон взима участие в легендарното състезание по планинско изкачване „Пайкс Пийк“ в което заедно с Quattro S1 поставят нов рекорд на трасето. Междувременно в световния рали шампионат Рьол и Бломквист започват сезон с доста добри резултати със S1, но немците решават да извадят още един коз от ръкавът си през новият сезон. Именно на рали „Аржентина“ от Инголщат дебютират с най-радикалната си еволюция а именно митичното Ауди Quattro S1 E2.

Инжинерите са работили доста сериозно върху аеродинамиката на новата еволюция, както и са взети редица решения за по-добро разпределение на теглото на автомобила. Елементи като радиаторите, алтернатора и др. вече се намират в задната част на купето. С тези промени се е постигнал много добър баланс 49/51 в зависимост от настройките. Променен и е диференциала, който вече не подава през цялото време мощността 50 на 50 между двете оси. Сериозни промени има и по двигателя, който в S1 E2 е развивал около 590 к.с.

Сезонът на 85-та в световния рали шампионат не минава толкова гладко за Ауди, които въпреки че са постоянно на подиума във всяко състезание, не успяват да се справят с доминацията на Пежо. Тогава за френският тим са карали Тимо Салонен и Ари Ватанен, двама пилоти с доказана скорост на всякаква настилка. До края на сезона Салонен взима титлата при пилотите, а Пежо вдигат купата при производителите.

В следващият сезон всички отбори решават да дадат максимума на своите възможности, като в същото време стартират работа и по следващата еволюция в рали спорта група „S“, която трябва да види бял свят през 1987г. На рали „Португалия“ Хоаким Сантос помита няколко зрителя със своя Форд RS200, като от Ауди решават да се откажат от състезанието, както и от шампионата след този инцидент. По-късно през сезона се случва инцидента с Хенри Тойвонен и Серджио Кресто, като така от ФИСА решават да забранят група „B“ и бъдещата група „S“ след края на сезона.

Еволюцията която не видя бял свят

От Ауди винаги са взимали доста сериозно своите недостатъци през ерата на група „B“. Затова екип от инженери предвождани от Роланд Гумперт, създават тестово „муле“ от Sport Quattro с централно разположен двигател. Това се случва още през 1984г., годината в която Спорт Куатро S1 дебютира в ралитата.

Интересното е, че този проект бил изключително секретен, като дори голяма част от борда на директорите не са знаели за него поради нежеланието им да се откажат от шаси с предноразположен двигател базирано на моделът Куатро.

В ъгъла на един от многото складове на Ауди в Инголщат се е криело едно истинско животно носещо името RS002. Автомобилът, който отговаря на забранената група “S”, изглежда доста близо до шаситата от група „C“ на Льо Ман, комбинирайки всички предимства на S1 E2 в себе си заедно със средно разположени двигател.

Повреме на тестовете пилотите са смятали, че този автомобил е можел с доста малко доразвиване да бъде много успешен пистов автомобил също. За съжаление обаче група “S” бива отменена и RS002 остава в историята и в музея на Ауди.

Рали крос

След забраната на група „B“ Ауди, както и много други производители, намират втори дом за своите автомобили по рали крос трасетата. Място където тези зверове се чувстват като у дома си, като според много слухове дори са развивали мощности от около 800 к.с. През 1992 г. група „B“ също бива забранена и в рали крос дистицплината слагайки официалният и край.