Шипка-Дамасцена 2017, едно състезание забранено за медии и публика

През годините от както започнахме с тази уебстраница сме се нагледали на много неща, типични и познати до болка проблеми с начинът на организиране на състезания от всякакъв вид.

Така и през годините свикнахме и преживявахме с усмивка случващото се, но дойде един момент в който чашата преля. Както винаги нашият екип от двама души бяхме изключително ентусиазирани за предстоящото състезание и с очакване за един истински екшън. Все пак ставаше въпрос за едни от най-добрите пилоти у нас на едно от най-интересните трасета у нас. За съжаление обаче празникът ни приключи още в първият ден.

Както голяма част от хората знаят, трасето бе затваряно доста по-рано от нормалното у нас. Факт който приветстваме. Ние, като медия искахме да получим достъп да се качим с нашият автомобил на избрано от нас място. За това обаче трябваше да разполагаме с пропуск. За съжаление обаче пропуск за нас нямаше понеже бяха свършили. Това нямаше да е проблем, след като извървяхме почти цялото трасе, а в същото време се разхождаха всякакви автомобили с пропуск и които буквално нямаха никаква работа по трасето. Изглеждаше неестествено някаква блондинка с Хонда с розови джанти да преминава през трасето с пропуск все едно си кара до село, а хора като нас да се пекат по жегите.

Това обаче е нещо, което може да преглътнем защото никога не ни е пречело да вървим по трасетата.

Най ни смути съвсем безочливото погазване на Чл.25.11. от СПЕЦИАЛЕН ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА АВТОМОБИЛНИ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ПЛАНИНСКО ИЗКАЧВАНЕ ЗА 2017 г. в който се гласи, че Организаторът и/или лицата на които последният е възложил функции във връзка с организацията на състезанието са длъжни да оказват пълно съдействие на лица, с които БФАС се намира в договорни отношения или е възложила конкретни правомощия, в това число :

Спонсори – техните официални лица и представители; Медии, журналисти, фоторепортери, акредитирани от БФАС; Членове на медийната комисия към БФАС; Длъжностни лица към БФАС;

Буквално през пост от 5.1 километровото трасе имаше маршали и официални лица, с които бяхме в словестни спорове, като дори някой от тях се оплакаха на екипът на директорът на състезанието, а други още малко ще ни набият за да прескачеме двойните мантинели докато минава автомобилът на директорът след затварящият автомобил.

Когато се провеждат състезания, с повече от един маршал на пост, нищо не пречи поне единият от тях поне малко да разбира от спорта, за който е назначен за съдия, за да може да предаде опита, който има на колегата си новобранец, а да не говорим, че е недопустимо на състезание с ранг „кандидат-европейско” съдиите да бъдат събиране от където Ви падне, още повече, че обучението на кадри се проведе именно в град Казанлък, а хора с лиценз за съдия по постовете почти не присъстваха или поне не бяха легитимирани! Тук обаче искам да отбележа, че имаше и изключително разбрани маршали с които бе удоволствие да си партнираме!

Моментът в който обаче чашата на търпението ни преля, дойде когато с колегата Светослав Георгиев решихме да влезем в пресцетъра на паркинга под паметника „Шипка“. Там в пресцентъра г-н Николай Мончев, спортен директор на надпреварата ни помоли „деликатно“ да напуснем ние медиите (двама колеги и аз, които тъкмо влизахме) пресцентъра защото се правело „съвещание“. На това съвещание г-н Мончев беше с един журналист, и още едно официално лице.  Явно важните въпроси вече се решават в пресцентъра в присъствието на журналист и още едно официално лице а не в секретариата при закрити врати.

Това за съжаление доказва отношението на организаторите на състезания у нас към специализираните спортни медии, като нашата.

Както знаят самите официални лица на това състезание и на други състезания, голяма част от редовните спортни медии като Lap.BG, Apix и редица други спряха да посещават вашите състезания с малки изключения. Повярвайте ни след такова отношение и през нашите глави започнаха да минават такива мисли. Щом организаторите на надпревари не желаят да работят за популяризирането на спорта ни, което е и едно от задълженията им според Чл.25.5. Организаторът е длъжен да популяризира мероприятието пред местните медии и да отпечата и разпространи достатъчен брой плакати с мястото и програма на състезанието поне една седмица преди състезанието, просто няма смисъл ние да ги уважим с нашето присъствие. Няма смисъл въобще техните състезания да бъдат споменавания в каквито и да било материали, което вече се прави от редица спортни медии.

Тук бих искал да вметна и малко цифри, относно нашата работа по отразяването на планинско „Шипка-Дамасцена“. Нашите материали, видео клипове, излъчване на живо и текстове са достигнали до 111 636 души! Това число бе съпъствано и с множество коментари от страна редовните фенове, които ни следят . Един от най-честите които сме срещали е „ Добре, че сте вие. Никъде никой не отразява това състезание“. Думи, които може би някой ден няма да чуваме, защото няма да сме по трасето за да отразяваме, защото някакси не ни „кефи“ да бъдем преследвани, като някой престъпници. А връщайки се и малко по-назад към изминалото рали Твърдица-Елена, там цифрите са почти удвоени, така че бъдеще, в това с което сме се захванали има!

Такива организационни пропуски, които касаят нашата работа и безопастност ни разочароваха, с което организаторите на планинско „Шипка-Дамасцена“ показаха,че не са готови да бъдат кръг от какъвто и да е били международен формат. Някак си не върви, чуждестранни медии да бъдат подлагани на същите изпитания на които бяхме подложени ние.

За публиката

Планинско „Шипка-Дамасцена“ ще се запише в нашите спомени с първото състезание на което присъстваме в което публиката не ръкопляскаше на състезателите при тяхното спускане към сервизният парк след всеки един манш. За нас това беше много интересен факт, като така дори започнахме да разпитваме хора от публиката, защо не ръкопляскат. Отговорът, който получавахме бе почти еднакъв: „ Гонят ни от всички завои, как да ръкопляскаме“.

На това гонене на публика по завоите бяхме свидетели и самите ние. Тук ще кажете, че има зони за публиката. Голяма част от тях не бяха пригодени адекватно, други си бяха на видимо опасни места а трети позволяваха на публиката да гледат някакви си 50 метра от цялото 5.1 километрово трасе. За това, че имаше разположена трибуна ние поздравяваме организаторите, но като цяло беше грозна картина, как публиката беше разигравана след всеки един манш. Схемата буквално беше, един манш може да гледат на едно място в другият манш не могат да гледат на същото.

На голяма част от трасето не бяха обозначени местата забранени за публика, на други обаче си имаше табели.

Относно церемонията по награждаването, която традиционно се провежда на едно от най-българските места, а именно под паметника Шипка само адмирации, но изпълнението беше да кажем – не на нужното ниво. Ако не беше забавянето заради разрешаването на казуса с Илия Царски, церемонията нямаше как да започне. В 15:15ч. автомобилите бяха в закрит парк след финал, а нашият екип беше на място за церемонията, която трябваше да започне по програма в 15:30ч., само че дори самите състезатели не знаеха къде ще бъдат наградени поради липсата на изградена зона за целта. В крайна сметка зоната бе готова около 16:00ч., което неминуемо би ни донесло сериозен негатив от наблюдателите!

В крайна сметка, ако това състезание получи нужната зелена светлина догодина да бъде кръг от европейският шампионат, просто не е ясно как ще бъде удържана публиката.

В заключение на този не типичен за нас материал, искам  да подчертая, че миналогодишната организация на планинско „Шипка-Дамасцена“ касаеща пряко публика и медии, беше в пъти на по-голямо ниво от колкото през изминалият уикенд. Този материал няма за цел да напада конкретни хора, нито е поръчко, нито цели да навреди на надпреварата. Неговата цел е да бъде напомнено на организаторите на това състезание, както и на други, че прагът на търпимост на медии и публика някой ден ще бъде прекрачен и от една шепа хора по трасетата няма да има никой да се радва и оценява трудът, който влагате!