Няма рали фен, който да не се връща назад във времето след като чуе името Колин Макрей. Легендите за него отекват в ушите на всеки един запален по световният рали шампионат.
Въпреки че, кариерата на шотландецът е много богата на интересни и запленителни моменти, то един от най-запомнящите за неговият навигатор Ники Грис е катастрофата, която им коства титлата през 2001 на рали „Великобритания“.
„Това бе може би най-разочароващият момент в моята кариера“, обяснява Ники Грис. Ситуацията си бе класическа за Колин. Помня още първият етап за деня чиито онборд е един от най-гледаните в YouTube. Това бе етапът Свети Гуино около седем и половина сутринта, като ние бяхме първи по трасето. Нашата нагласа бе в стил „нека ги разтърсим докато още им се спи“. Стартирахме и Колин започна да увеличава темпото с всеки изминат километър, като в крайна сметка взехме етапната победа.
„ Бяхме с около две или три секунди по-бързи от Маркус Грьонхолм. Ориол бе доста близо до Маркус, но за нас най-важно бе, че човекът с който се борихме за титлата – Ричард Бърнс изоставаше с някъде от около осем или девет секунди зад нас.
„Във вторият етап, който преминаваше точно покрай върха на планината Ригос, Маркус бе най-бърз като ни би с три секунди. Въпреки това ние продължавахме да сме пред Бърнс на около седем секунди пред него, но в прехода към Треорчи Колин започна да псува и ядосва. Аз го попитах какво става и той отговори: „Мамка му. Това беше много зле. Ще трябва да натиснем много по-здраво.“
„Аз му отговорих: „ Спокойно, това бе едва вторият истински етап от ралито. Ние не се борим с Маркус, пусни го да минава. Не е важно на коя позиция ще завърши той, нас ни интересува да държим Ричард зад нас.“ Колин ми отвърна: „Да но ще ни трябва едни 30 секунди, в случай че спукаме гума.“
„Аз му казах, че е по-добре да излезем на чело с 30 секунди в края на деня, няма как да го направим за един етап. Така продължихме да дискутираме до края на преходната секция преди етапът Ронда.
„Стартирахме в етапа, който започва с едно доста стръмно изкачване и докато стигнахме до върха започнахме да караме в мъгла. Записките на Ричард Бърнс бяха много детайлни и той се справяше добре в мъглата успявайки да извади максимума от условията. Записките на Колин бяха базирани повече на неговата скорост, като той слушаше моят глас но се доверяваше повече на това което вижда и на способностите си. Този начин на каране работеше добре за него, но в мъглата и с не толкова детайлни записки нещата не работеха.
„Ние излязохме от мъглата и Колин започна да набира много сериозна скорост, като достигнахме един много бърз пасаж от завои на пълна газ. Той ме чува да му казвам на един десен завой „вътре“, но реагира веднага, докато аз му диктувах за следващият и следователно той започна да го сече. Зави прекалено рано, като разбира се завоя не трябваше да се сече и се ударихме излитайки във въздуха унищожавайки колата напълно.
„Автомобила не можеше да се кара, радиаторът се бе откъснал целия и липсваше. След инцидента, който ни коства титлата някой е закупил и реставрирал колата,но е запазил огънатите врати, предният капак и багажника.“
И така до ден днешен в гаражът на Ники Грис за закачени останалите в спомените му огънати ламарини, напомняйки му за една изключително славна кариера и за един невероятен Колин Макрей.
Доклад за правописна грешка
Следният текст ще бъде изпратен до нашите редактори: