Искаме ли по-безопасен автомобилен спорт?

От момента, в който стана инцидентът на планинско „Аладжа Манастир“, не мога да спра да мисля за нещо просто, но болезнено – колко реално е нивото на сигурност по родните състезания и доколко публиката осъзнава риска, който носи автомобилният спорт. И колкото повече мисля, толкова по-ясно ми става: всички сме виновни за ситуацията, в която се намираме.

Организаторите често обезопасяват трасетата по един и същи начин вече над 20 години. Не знаем как се провеждат обученията на екипите, които се грижат за сигурността, нито доколко зрителите и медиите са наясно с реалния риск, когато се позиционират на опасни места. Темата за безопасността остава встрани – не се развива, не се обсъжда, не се приоритизира. А когато някой повдигне въпроса публично, разговорът обикновено се изражда в спорове и лични нападки във Facebook.

Искам ясно да подчертая – това не е атака срещу федерации. В социалните мрежи след инцидента се насочи вълна от обвинения към АФБ, но проблемът е много по-дълбок. Темата „сигурност“ у нас е размита. Голяма част от организаторите, зрителите и дори хората в спорта сякаш са останали някъде преди 20 години.

Къде е разликата?

Ще дам пример с рали дисциплината. Да, и там не всичко е перфектно, но има развитие. През последните години се оформи стабилен организационен екип, който стои зад събития като „Твърдица“, „Дряново“, „България“ и други. Те анализират всеки аспект на състезанията, включително сигурността, правят записки и се учат от грешките си. Благодарение на тази последователност се натрупва опит, който води до реален прогрес.

Допълнително, в рали дисциплината вече се използват GPS тракери – мярка, която се оказа ключова за вземане на бързи и точни решения при инциденти. Това е стъпка напред, но тя не е универсална за всички дисциплини.

За съжаление, в голяма част от планинските надпревари развитието клони към нула. А именно там рискът е огромен. Трасетата са сходни с рали етапите, но организацията им изисква още повече внимание и ресурс. И макар че е напълно възможно всяка опасна зона да бъде прецизно обезопасена, често това просто не се прави.

Видяхме го в Благоевград, където загина Георги Георгиев – заради неотстранена неравност, за която пилотите от години са предупреждавали (Пилоти апелират за адекватни мерки и самосезиране от страна на организатори и управляващ орган след инцидента в Благоевград) Видяхме го и на „Лясковец–Раховец“, където публика стоеше опасно близо до трасето и то от години.

И сега – трагедията край „Аладжа Манастир“.

Маршали, публика, медии – кой гледа?

Не знаем със сигурност дали на фаталния завой е имало публика преди преминаването на отговорниците по сигурността и директора на състезанието. Възможно е хора да са се появили впоследствие. Но факт е, че само на няколко метра от маршал е имало опасно позиционирана публика. Ако той е видял това – защо не е подал сигнал? Или ако е подал, защо не е било реагирано? Отговорите тепърва трябва да дойдат от проверките.

Аз самият съм снимал този завой поне два пъти през годините. И винаги – абсолютно винаги – там е имало публика на същото място. Също така нито един път не съм си и помислял да застана точно където са застанали зрителите, защото знам, че на този десен завой автомобилите идват от секция от много бързи завои и скоростта на доста от автомобилите е от над 160 км/ч.  Потърсих старите кадри и за секунди открих доказателства от последните десет години. Десет години един и същ риск – без реакция. Единствено през 2017 година успях да намеря, че точно там няма публика, но тя е изнесена с 10-15 метра от мястото на инцидента от тази година.

И тук вече няма значение коя федерация е била начело – БФАС, АФБ или друга. Нито кой е бил директор, нито кой е отговарял за сигурността. Всички сме пропуснали. Организатори, състезатели, фенове, медии – никой не е повдигнал достатъчно ясно гласа си, че това място е опасно.

Време е за промяна

Скъпи организатори, състезатели, фенове и колеги от медиите – нека спрем да неглижираме сигурността. Нека бъдем по-взискателни, по-критични, по-гласни. От нас зависи дали ще говорим за победители или за трагедии. От нас зависи дали трасетата ще бъдат безопасни и дали първият автомобил изобщо ще стартира.

Силно се надявам проверките и разследванията след инцидента на „Аладжа Манастир“ да дадат яснота – имало ли е неправилно позиционирана публика преди старта. Но дори и да има отговор, истинският въпрос остава същият: искаме ли по-безопасен автомобилен спорт – и какво сме готови да направим за това?