Група Б автомобилите на соца: Москвич Алеко 2141 KR

Москвич 2141, или както е добре познат като „Алеко“, е среден по размер автомобил, копие на Simca 1307 и Chrysler 150. Той е представен за пръв път през 1985 година и е произвеждан от 1986 до 1997 г.

За тези, които не са се срещали с 2141 „Алеко“, той представлява хечбек с пет врати с предно задвижване. Въпреки че е сравнително стандартен автомобил, той всъщност е доста иновативен по отношение на дизайна и технологията. Въпреки това, превръщането му в рали автомобил, отговарящ на спецификациите на група „Б“, си е сериозно предизвикателство.

Проектът носи името 2141-KR и, според различни източници, започва през 1986 година, като се възползва от опитните създатели на друг прототип за група „Б“ от Русия – Лада Самара EVA. Главните дейци в тези два проекта са VFTS (Vilniusskaja Fabrika Transportnyh Sredstv), водени от латвийския рали пилот и конструктор Стасис Брундза, които по-късно създават и легендарната Lada 2105 VFTS.

2141-KR използва почти същата концепция като тази на Лада от група „Б“, използвайки тръбно шаси, средно разположен двигател, задно задвижване и външен вид, доста различен от стандартния „Алеко“. Единствено фаровете, стоповете и предното стъкло са подобни между двата автомобила. Той също е по-лек от Самарата.

Въпреки базовия дизайн, в сравнение с по-известните рали автомобили от този период, 2141-KR разполага с всичко необходимо за един подобен състезателен автомобил, като например повече от една точка за закачане на окачването и предна и задна секции, направени от фибростъкло, които се отварят за по-лесен достъп до монтирания отзад двигател и предната част на автомобила.

Относно мощността, 2141-KR разполага с атмосферен двигател UZAM-412 от стандартния 2141, който е напомпан до 331 конски сили и с увеличена кубатура от 1478 см3 на 1995 см3. Самото купе е създадено от дизайнер с фамилия Харутуян, като освен фибростъкло, са използвани и материали като термопластмаса.

Общо взето, проект от такъв калибър е изключителна рядкост да излезе от СССР, най-вече поради липсата на подобни композитни материали, които са стрували изключително скъпо. Според информацията, Стасис Брундза е получил помощ извън желязната завеса, която е дошла някак си безплатно, с което разходите по разработването на автомобила същност не са били много големи.

Въпреки всичко, проектът така и не вижда светлината на деня. Причината за това е, че точно в този период ФИСА (тогавашната ФИА) забранява група „Б“ и създава група „C“, която също бива премахната преди да види светлината на деня.

След като е завършен през 1998 година, проектът има възможност да стартира в експерименталния клас на група А/5 в националния шампионат. Обаче 2141-KR не получава разрешение от институциите да се състезава. Според слуховете основната причина за това е, че на местната власт не им харесва идеята за автомобил, създаден с материали извън Блока, да се състезава в националния шампионат.

Към днешна дата автомобилът се намира в частния музей на списание „Autoreview“ в Москва , като според редица източници той е участвал в състезания за ретро автомобили.