Група Б автомобилите на соца: Лада Самара EVA S-Proto

Съществуването на група „Б“ в рали спорта беше кратко, брутално и запомнящо се. Изключителното развитие на турбо технологията и задвижването на четирите колела направи тези автомобили единствени по рода си. За кратък период, рали спорт успя да засенчи дори Формула 1 сред феновете на моторните спортове.

Тази популярност, разбира се, привлече различни производители като Audi, Lancia и Peugeot, за които можете да прочетете в нашата секция „Рали легенди“. Ако група „Б“ не беше премахната толкова бързо, днес може би щяхме да бъдем още по-запознати с автомобили, идващи от СССР. Такъв производител бива и добре познатата у нас Лада, които са работили по своя проект за група „Б“ наречен Самара EVA.

Историята на този автомобил започва през 1984 година в Естония и тогавашната столица моторните спортове в СССР – Талин. Според различни издания, работници в завод за камиони един ден разчистили един от складовете си, който бива предназначен за създаването на състезателен автомобил. Кодовото име на този проект е „Лада Турбо“. Разбира се, състезателният автомобил бива силует на Лада Самара (ВАЗ – 2108), като единственото общо между тях са вратите, фаровете и предното стъкло.

Самото шаси е направено от тръби, а върху него е създадена олекотена каросерия. Друга важна разлика с Лада Самара e и задвижването. Стандартният автомобил разполага с предно задвижване, докато Лада Турбо е със задно предаване и средно разположен двигател, чиято позиция е с цел подобряването на баланса на автомобила.

Двигателят на Лада Турбо бива сериозно модифицирана версия на стандартния за ВАЗ 2106 1600 см3 с четири цилиндъра, който бива „борднат“ до почти 1900 см3. Той е разполагал с двукамерна глава с 16 клапана, за разлика от стандартната еднокамерна с 8 клапана.

Най-голямата разлика обаче е, че Лада Турбо разполага с турбокомпресор, интеркулер и електронно впръскване – технологии нетипични за автомобилостроенето през този период в СССР. С тези модификации малкият мотор достига 300 конски сили и 382 Нм въртящ момент. Тук може да се каже, че реално тази мощност е „смешна“ в сравнение с чудовищата на Peugeot и Audi, които имат двойно повече мощност, но определено това, което постигат инженерите от Талин, бива изключително напредничаво.

През 1986 година официалните представители на СССР научават за този проект и са впечатлени от постигнатото. Толкова са впечатлени, че се създава финансирана от държавата спортна програма. Проектът за Лада Турбо бива поет от латвиеца Стасис Брундза, който по-късно създава и легендарната Lada 2105 VFTS.

Стасис Брундза до своя навигатор седнал на капака на първото поколение на легендарната Лада VFTS

Новосъздадената програма се премества във Вилнюс, а автомобилът получава името Самара EVA, като „EVA“, което идва от „Experimental Vilnius Auto-plant“.

За да отговаря на изискванията на ФИСА, които по онова време задължават производителя на автомобилът да има улична версия с произведени минимум 200 броя. Разбира се от Лада започват производство веднага.

За съжаление, обаче, то бива спряно преждевременно, и в днешни дни няма яснота колко точно улични автомобили са били произведени с името EVA. Причината за това внезапно спиране на проекта идва от новината, че ФИСА решава да приключи с група „Б“ поради множеството фатални инциденти през годините.

Въпреки края на група „Б“, самата концепция на Самара EVA определено по никакъв начин не би могла да притесни големите играчи в тази категория, най-вече поради това, че тя е със задвижване само на задните колела и с почти два пъти по-малко мощност.

По-късно става ясно, че бива разработен и втори подобен автомобил с името Самара S-Proto за група S, но неговата спортна кариера се ограничава само на едно пробно каране в рали „Финландия“ извън класирането през 1987 година.

Към днешна дата се говори, че и двата автомобила се намират в личната колекция на Стасис Брундза.